„БИБЛИОТЕКА”
Александр Иосифович Немировский (1919-2007 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БИБЛИОТЕКА
Вместилище с измислици и мисъл,
ти с всеки ден допълваш тоз поток,
автомобилно гробище ли ти си,
на кораби ръждясали ли док.
Но гробно тлеене до теб не стига,
корозия и крах не виждам тук.
Тук дишат вдъхновено чужди книги
и радост от завършения труд.
Ударения
БИБЛИОТЕКА
Вмести́лиште с изми́слици и ми́съл,
ти с все́ки де́н допъ́лваш то́з пото́к,
автомоби́лно гро́биште ли ти́ си,
на ко́раби ръждя́сали ли до́к.
Но гро́бно тле́ене до те́б не сти́га,
коро́зия и кра́х не ви́ждам ту́к.
Тук ди́шат вдъхнове́но чу́жди кни́ги
и ра́дост от завъ́ршения тру́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Немировский
БИБЛИОТЕКА
Вместилище всех выдумок и былей,
Ты с каждым днем становишься полней,
Как кладбище автомобилей
Иль в доках проржавевших кораблей.
Могильного здесь нет, однако, тленья,
Коррозии не вижу и следа.
Чужие книги дышат вдохновеньем
И счастьем завершенного труда.
1995 г.
---------------
Руският поет, писател, историограф и преводач Александър Немировски (Александр Иосифович/Осипович Немировский) е роден на 8 ноември 1919 г. в гр. Тираспол, Херсонска губерния, Югоизточна Молдова. Първите му публикувани стихотворения са във в. „Московский университет” през 1938 г. Завършва историческия факултет на Московския държавен университет и литературния институт „Максим Горки”. През 1941 г. завършва Томското военно училище и е доброволец на фронта. След войната защитава кандидатска дисертация, а през 1965 г. защитава докторска дисертация. Историк на Древния Рим и етруската култура. Основател е на катедрата по история на древния свят и древните езици към Воронежския държавен университет (1968 г.). Доктор на историческите науки, професор. Превежда творчеството на антични поети като Вергилий, Катул, Хораций, Овидий, Марциал и др. Автор е на над 70 книги с поезия, проза, учебни пособия и научни монографии, сред които стихосбирките „Стихи” (1953 г.), „Лирика” (1955 г.), „Свиток” (1992 г.), „Стихи и переводы” (1992 г.), „Избранное” (2000 г.), „Образы и раздумья” (2002 г.), „От костра, исходившего искрами” (2002 г.), „Военная память” (2002 г.), „Погружение” (2003 г.), „Год стиха” (2005 г.), „Зеркало Клио” (2005 г.), романите „Слоны Ганнибала” (1963 г.), „Этрусское зеркало” (1969 г.), „Пурпур и яд” (1973 г.), „В круге земель” (трилогия, 1995 г.), „За столбами Мелькарта” (1997 г.), „Пифагор” (1998 г.), „Нить Ариадны” (2007 г.), „Тиберий Гракх” (2010 г.), „Карфаген должен быть разрушен” (2010 г.) и др. Умира на 8 февруари 2007 г. в Москва.